Кабинета на първи курс

MiStreSS of the World Posts : 75 Join date : 03.01.2010

Ето, че декемврийският вятър довя и началото на учебната година...
Първият час за тази година, който първокурсниците имах бе при древната тъмна магьосница Азалия Калиандра Слидерин. Доста хора се чудеха, защо преподава в Бобатон, можеше да изпрати някой да преподава вместо нея, ако толкова държи да се намесва в училището, но не тя искаше да продължи да си преподава тук. Харесваше й да предава знания, които само тя знае, на младите ученици. Преди Франция и Бобатон бяха само едно от средствата към целта й, миналата учебна година се възползва от свободният пост тук и го прие, но се целеше към Хогуортс искаше да превърне Хогуортс, в това, в което сега превърна Бобатон. Някак си се привърза към това училище, сякаш нещо я свързваше. Но да, това наистина беше така, тя имаше връзка и с това училище - майка й беше сестра на един от основаностите на Бобатон - Игнациус Ноар. Така че тя бе не по-малко свързана с Франция и Бобатон от Хогуортс и Англия. Именно затова сега след като индиректно почти владееше целият свят, а Франция напълно и ясно бе под контролът й, тя реши, въпреки всичко ще продължи да преподава тук.
-Добър ден, ученици, както знаете аз съм Азалия Калиандра Слидерин или по-накратко за вас ще съм просто професор Слидерин. Искам пълна тишина в часовете си, дисциплина и ред! Който ги наруши го чакат наказания и отнемане на точки! - Азалия погледна всеки един ученик по отделно изпитателно. - Няма нужда да се представяте знам кои сте, знам много повече от просто името ви вече даже. - каза тя като чу че едно момиче си мисли дали трябва да се представят. Урокът днес е малко скучен, защото е само теория, но след това следващите ви уроци ще са изпълнени със заклинания, практика и приключения. Тези, които миналата година са учили при мен, сигурно си спомнят начинът ми на преподаване, който не се ограничава в училищните норми, а практиката, ще я практикувате поне веднъж извън Бобатон, в ситуация, която може да ви предложи реалният живот, а не само зад обезопасените стени на училището. Та започвам с днешният урок - каза Слидерин и с магическата си пръчка написа във въздуха със сребристи букви "Въведение в Черните изкуства"

-Черните изкуства са тези заклинания и магии, които обикновено се използват за злонамерени цели. Практикуващите черни изкуства са черните магьосници и вещици. Самите изкуства произхождат от най-лошите импулси в човешката природа (на пример едно от най-често използваните проклятия- Круциатус, те измъчват жертвата и се наслаждават на това да гледат болката в очите й).
Типът заклинания и магии, характеризирани като Черни изкуства са познати като проклятия, които обикновено нанасят вреда на целта. Всички, до известна степен, са оправдаеми при определени обстоятелства. Мотивацията засяга резултатът от проклятието. Използването на Черна магия може да окаже влияние върху душата и тялото, типичен пример за това са хоркруксите.
Тъмните изкуства са много, разнообразни и постоянно променящи се и вечни ... незаписани, неразрушими.Те също се оказват най-често срещаната форма на магията, използвана от престъпници, докато опасни магии са използвани от други лица в книгата и са често смятани за Черни. В магическите дуели, например, има някой заклинания, които се използват за атакуване, обезоръжаване на противник и пр., без да причиняват болка или трайни увреждания, обаче заклинания като Сектумсемра, проклятието Круциатус, са нареченени като Черни, защото действително оставят сериозна рана и беда на жертвата по някакъв начин.
В света на магьосниците, използването на черните изкуства е силно заклеймавано и дори незаконно;въпреки това, тези магии са достатъчно разпространени.
Черните изкуства се делят на няколко класа - Клас "А" са най-опасните, тези, които убиват или нанасят много силна психическа или физическа вреда, която не може да бъде оправена никога. Този клас Черни Изкуства няма да учите тази година, но и Клас "Б" са също много опасни, те не могат да те убият директно, но в следствие на тях можеш да умреш по-късно, причиняват силна вреда, но действието им е временно или има противодействие. Клас "В" са тези, които по никакъв начин не могат да те убият, причиняват сериозна щета, но не чак толкова силна с краткотрайно действие. Клас "Г" - причиняват не особено сериозни щети, които са временни. Клас "Д" - това са просто заклинания, които не са одобрени от министерството на магията или са забранени, може да не нанасят никаква щета, но ги категоризират като черни изкуства именно защото не са законни. Такова заклинание може да бъде дори защитно заклинание, дори заклинание за нещо елементарно като връзване на обувките - щом не е одобрено, не е известно на министерството или е забранено е клас "Д". - Азалия направи кратка пауза и после добави - Искам задължително да си запишете поне различните класове Черни Изкуства и да ги научите, защото ще се включат в годишният ви изпит. Домашното ви е, за какво служат проклятията Консенеско и Инфирмус и като какъв клас Черни Изкуства бихте ги определили, тези, които са учили тук миналата година трябва да ги знаят. За останалите - потърсете в библиотеката! Въпроси?

П.П. Писането на РП е задължително, тази седмица се избират префектите, така че се постарайте, ще давам точки за постовете и за домашното, което също е задължително, а него искам да ми го представите на ЛС!

Джоан влезе със закъснение, но не се притесняваше от този факт, все пак имаха при Азалия.
-Извинете, професор Слидерин, може ли да остана в час? - каза тя съвсем сериозно с едвам доловима нотка ирония.
-Сядай. - отвърна й Азалия и след това й предаде мислите "Да, вече ще ме наричаш професор Слидерин, каква ирония."
Де Бърг, забеляза момчето, с което се беше запознала на бала миналата вечер и седна точно зад него. Огледа се из стаята, за да види къде е Иналия и щом я видя на съседната редица точно срещу нея я повика да седне до нея. Не извади нито лист, нито перо, нито нищо за писане - нямаше смисъл, тя си го знаеше, пък и миналата година беше префект и директорката й бе дала да разбере, че тази година няма да бъде, заради фаловете от миналата, така, че нямаше за какво да се старае. Извади само пръчката си, все пак трябваше да си отмъсти на Дефин Де`Марер, за постъпката му снощи. Не трябва да забравяме, че тя беше демон на отмъщението все пак и просто си беше нормално да отмъсти, дори и да не е по жестокият и убийствен начин, на който беше способна като такъв демон, не, за това не си заслужаваше, пък и беше обещала и на Льоер и на Азалия да не прави това отново с ученици, затова реши, че просто няма да спре да се заяжда с Де`Марер цяла година.
"Айкидок" -помисли си тя концентрирана върху перото, с което пишеше Дефин, с насочена натам пръчка, която прикриваше под чина си. Правеше заклинанията безсловесни, за да не я чуе някой, понеже никой не смееше да гъкне в часа на Азалия и беше пълна тишина, всеки би чул и най-тихият шепот. Дефин започна да допуска множество правописни грешки и когато се опитваше да ги поправи отново пишеше нещо грешно. Джоан едва сдържа смехът си. Веднага след това, преди още Дефин да може да предположи, че някой му е направил заклинание си помисли "Тормента" представяйки си една доста странна мъгълска детска песничка, която изпълни съзнанието на съученикът и "Вчера в детската градина, ток удари двама трима, две дечица веселушки светнаха като крушки, дзън, дзън, дзън, дзън светнаха кат крушки..."
Джоан използваше съвсем безобидни магии, защото беше още самото начало на учебната година, пък и повечето първокурсници първо ще си помислят доста други неща, преди да осъзнаят, че правят правописни грешки заради заклинание или пък си пеят детска песничка в мислите заради заклинание, повечето дори не стигаха до този извод, но пък после дори и да стигнат, имаше още време докато разберат кой е...
На Джо взе да й доскучава, вече да се прави, че не е тя и прошепна "Анубили", тогава пред лицето на Дефин се появи една възглавница, която започна да го удря. Това вече, човек не можеше да не се досети, че е от заклинание дори и да беше мъгъл. Дефин се обърна назад към нея и тя му се усмихна предизвикателно. Не изчака дори да попита дали тя го е направила, ами направо реши да му покаже, че тя е виновникът за това изричайки "Лисис", секунда след като съученикът й се бе обърнал към нея. Тогава десетки хартийки започнаха да го обстрелват.
-Прекрасен първи учебен ден за магии, какво ще кажеш Де`Марер, харесва ли ти тук в Бобатон. И да това е само началото...

На мига разбрах че някой се опитва да ми прави номера, в началото реших да оставя нещата така, перото ми беше полудяло и вместо писане танцуваше някакъв подобен на "ча-ча" танц върху пергамента.

Скоро обаче нещата започнаха да взимат някаква друга доста по-груба наклонност. Започна се с някаква дяволска мелодия която изпълни съзнанието ми, сетне достигнаха грубости. Беше се появила някаква възглавница и тя ме фрасна. Учителката ни Азалия се занимаваше с някакви нейни работи, а и никога не бих притеснявал господарката с някакви глупости.

Реших да се разправя с виновника за неприятностите ми. Огледах се и тогава я видях. Представете си каква бе изненадата ми когато я видях. Е да, така всичко си идваше на мястото нямаше кой друг да е.

Отправи към мен някакъв арогантен въпрос. Не отговорих, виждах че ми се усмихва но не отвърнах с усмивка. Изправих се от мястото си и тръгнах съвсем бавно и спокойно към момичето. Застанах до нея и се усмихнах.

- Здравей пак... - Само промълвих. Не помръдвах исках да видя какво ще каже или направи.

Де Бърг се ядоса, защото явно Де`Марер не се беше засегнал или подразнил от действията й. И смееше да се изправя в час при Азалия.
Погледна към нея, тя си преподаваше урока, който Джо не слушаше и сякаш не забелязваше това, което се случваше, но Ан бе сигурна, че ги забелязва, все пак Слидерин толкова държеше на дисциплината. Беше сигурна, че няма да се скара на нея, но пък поне на съученикът й...
"Азалия! Не виждаш ли!" - Джоан си съсредоточи мислите към приятелката си.
"Преподавам, справи се сама, Каролин..."
Това беше странно, Джоан де Бърг не можа да сдържи учудената си физиономия към Азалия, която дори не бе погледнала към нея. Това направо си беше откачено, Джо се замисли да не би пак да й е сърдита за нещо.
Отказа се от това да разсъждава по тази тема и отново насочи вниманието си към Де`Марер.
-Не говоря с хора, които не спазват реда и стават в часа при любимата ми преподавателка. - каза тя и се усмихна.
Но след това се усети, че тя повече нарушава дисциплината.
След това се нацупи и го погледна обидено.
-Пък да и имах отношението към една дама! Почти не ме познаваш, а ми говориш на "ти", дори не знаеш коя съм. Пък и мръдни се от чинът ми, навлизаш ми в личното пространство.
Погледна го дълго и предизвикателно, но усети, че в нея се е насъбрал някакъв гняв и отклони погледът си преди да се е отразил на очите й и те от светлосини да са станали червени, притесни се, че всъщност това може би за част от секундата се случи докато се взираше в очите му. Всъщност тя не просто отклони погледа си, тя направо сведе глава и се скри под когато си, което може да бъде разчетено погрешно, но тя просто криеше червените си очи, ако не беше обещала на Азалия и Клеър да се крие нямаше въобще да го прави, но държеше на обещанията си, никой не трябваше да разбира, никой не трябваше да вижда, да подозира.

Момичето ми изглеждаше изненадана. Не можех да разбера защо. Някак си бях сигурен че не съм аз причината за това, но както и да е. Бях близо за до нея от една страна за да проверя реакцията и от друга за да реша как да реагирам самия аз. Магическата ми пръчка бе в ръката ми, тези дни не я изпусках. Дори когато пишех я държах. Нямах намерение да проклинам някого или да запращам заклинания наоколо, дано тя не сметнеше нещо друго виждайки ме че държа пръчка.

Усмихнах се след като тя изля речта си върху мен, мисля си че според нея това трябваше да ми подейства като студен душ. Всъщност след дългия ми живот с баба ми тези слова ми звучаха като топла прегръдка.

Поклоних се късо както винаги.

- Простете "ваше преусвещение". Права сте, може би не съм прекалено официален. - Усмихнах се и извадих едно перо от онези с който пишех от вътрешния джоб на мантията си. Вдигнах пръчката си и докоснах перото си с нея. Съвсем тихо казах "Пиро" и перото мигом пламна и се овъгли, сетне угасна. - Дойдох мадам да ви помоля за перо, днес мой те са просто непоносими... - усмихнах се широко и приветливо. - Бихте ли ми услужели?

Но, какво?
Джо реши, че той ще и отмъсти за заклинанията и сигурно щеше да и направи някакво заклинание заради което да полетят няколко дъвки към косата, на която тя толкова държеше. Перо..просто перо.
Де Бърг хвана чантата си, която беше доста малка, но й бе направила магия за разширяване, все още седеше с наведена глава и каза без да вдига поглед:
-Да, разбира се.
Започна да рови в чантата, но я изпусна. Всичките й неща се разпиляха по земята и тя започна да ги събира и подрежда внимателно. Странно, но не използва заклинание. Пръстите на ръцете й трепереха от притеснение да не се издаде, но на дали щеше да успее да продължи да събира вещите си, те обаче бяха се разпилели из цялата стая сякаш.
-Заповядай - каза тя след като най-сетне намери резервното си перо и го подаде на Дефин.
След това забеляза блестящият предмет, който без да иска настъпи вдигна огледалцето си, което се беше счупило и се оказа, че е била права за очите си, бяха съвсем червени. Остави повечето си вещи не събрани, всъщност забрави и чантата си и побягна към изходът.

» Кабинета за първи курс
» Кабинета за първи курс!
» Първи урок